Боримечката - символ на непоклатимата решимост на българския дух
Малко 
след отклонението от Подбалканския път за Клисура, в самия подстъп към героичния град, на една височина се издига внушителният монумент на Иван Танков, останал в националната памет като Боримечката. Монументът е направен по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит публично в един и същи ден с паметника на огромния панагюрски воин Павел Бобеков. Скулптор и на двата монумента е Методи Измирлиев.
Името на Боримечката допускам Ви звучи познато. Все отново единствено преди няколко години Вазовият разказ „ Под игото ” бе определен за обичаната книга на България в телевизионната акция „ Голямото четене ”. Именно от това произведение на патриарха на българската литература ние се срещаме, въпреки и в художествена форма, с огромния воин Иван Танков. Прототипът на Вазовия воин е действително съществувала историческа персона, участник в Априлското въстание.
Иван Танков е роден в Клисура през 1852 година. Син е на козар и заради невъзможността на фамилията му да му обезпечи обучение остава необразован. Въпреки това е извънредно безсънен юноша и е възприеман от своите съграждани като заслужен член на общността. Като дребен се занимава с пасене на кози и събиране на дърва в гората. Става прочут из цяла Клисура когато един път съумява да залови две мечета откъдето идва и прякорът му Боримечката. На 19 години Иван Танков се дами за своята съгражданка Гина от която има няколко деца от които оцелява само синът му Петко, роден след зверското потушаване на Априлското въстание.
Иван Танков се включва с възторг в подготовката на въстанието и му е предоставена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е определен инцидентно за това задание. Смятало се е, че поради голямата си физическа мощ той ще се оправи относително елементарно с него. Така се и оказва, 24-годишният великан разполага „ черешовата артилерия ” на нейните позиции и я приготвя за бойни дейности против турците. Именно той със своя гръмовен глас предизвестява популацията на Клисура да не се опасява от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дни по – късно Боримечката предизвестява за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва популацията на Клисура да потърси избавление отвън града. По този метод Иван Танков остава вечно в националната памет като един смел левент дръзнал да се опълчи против Османската империя.
След разгрома на въстаническите сили Боримечката се скита три дни из планините към родния си град дружно със свои приятели. Опитват се да се доберат до Копривщица, с цел да бъдат с оживелите си съграждани и родственици, само че са хванати от бойците на Хафъз паша. На 15 август 1876 година в София Иван Танков е наказан на постоянно изгнание. Първоначално героят от Клисура е изпратен в затвор в Цариград, само че след началото на съветско – турската освободителна война е трансфериран дружно с доста свои сънародници в крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. По това време съвсем цялата цитадела е била цялостна с български пандизчии. За разлика от множеството от тях Боримечката не съумява да оцелее и не доживява мига да се завърне в освободеното си Отечество. На 19 януари 1878 година, единствено месец преди сключването на Санстефанския прелиминарен кротичък контракт, от раните си и от нечовешкото отношение на турците към него издъхва Иван Танков – Боримечката, един от знаците на въстанала Клисура.
Паметникът на Боримечката е едно прелестно място, където освен можем да отдадем респект към огромния воин, само че имаме опция да се насладим на една приказна панорама към Клисура и планините в близост. Това е едно от тези места в нашата прелестна Родина, който те карат да усетиш силата и непоклатимата решителност на българския дух. Точно такова е внушението, което реализира голямата статуя на Иван Танков, която и до през днешния ден стои на своя пост над родния му град.
Инфо: www.monuments.bg
